Очакване
Очакване
Дните бавно си минават,
сълзите болезнено на парченца се пилеят.
Като камъни на речно дъно остават,
спомени, надежди, мечти навсякъде се леят.
Дупка, тунел, отвор се не вижда,
навсякъде е мрак.
Нито капка малка едничка не приижда
на този изоставен тъмен праг.
Страх, чувства на тъга
има вътре в мен.
Очаквам нощта, а може би деня или просто мига,
в който ще избягам от този вечен плен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Дойчинова Все права защищены