Dec 17, 2009, 11:37 PM

Очакване

  Poetry
792 0 0

Очакване

Дните бавно си минават,
сълзите болезнено на парченца се пилеят.
Като камъни на речно дъно остават,
спомени, надежди, мечти навсякъде се леят.

Дупка, тунел, отвор се не вижда,
навсякъде е мрак.
Нито капка малка едничка не приижда
на този изоставен тъмен праг.

Страх, чувства на тъга
има вътре в мен.
Очаквам нощта, а може би деня или просто мига,
в който ще избягам от този вечен плен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Дойчинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...