Очакване
Пътят някак си скъсил се е
от безкрайно дълги крачки.
и отново вървя в лабиринта
на отиване... очакване.
Сянката догонва сянка,
а сърцето се разплита.
Не остава нито стъпка
която да не е размита.
Спомените се разбягват,
а копнежът пак отлита
и във мрежите се хваща
на нощта неизтрита.
Сняг вали във косите,
но душата не измръзва.
Само шепот на звездите
ми разказват да не бързам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
