Очакване
Пътят някак си скъсил се е
от безкрайно дълги крачки.
и отново вървя в лабиринта
на отиване... очакване.
Сянката догонва сянка,
а сърцето се разплита.
Не остава нито стъпка
която да не е размита.
Спомените се разбягват,
а копнежът пак отлита
и във мрежите се хваща
на нощта неизтрита.
Сняг вали във косите,
но душата не измръзва.
Само шепот на звездите
ми разказват да не бързам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
