Пътят някак си скъсил се е
от безкрайно дълги крачки.
и отново вървя в лабиринта
на отиване... очакване.
Сянката догонва сянка,
а сърцето се разплита.
Не остава нито стъпка
която да не е размита.
Спомените се разбягват,
а копнежът пак отлита
и във мрежите се хваща
на нощта неизтрита. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up