За всички дни, в които съм те чакал,
за всички мигове, в които съм мечтал,
аз ада в рай за тебе ще превърна,
във рай, за който всеки би копнял...
Теб, очарование, лъчиста гледка,
отгледана с любов, наситена със жар,
ще чакам ако трябва аз навеки,
дори във мене да гори пожар...
Огньове буйни ще изгаснат,
допра ли устни в твоето лице,
за да усетя нежност, тъй приятна,
и в вихри биещо едно сърце...
И с теб ще литнем в небесата,
към рая ту мъглив, ту снежнобял,
там що лъчи блестят в косите,
в тоз рай, за който всеки би копнял...
© Кирил Ганчев Все права защищены