Очакване
Вечерта си обричам
на прочетен роман.
Някого да обичам,
за какво ли - не знам.
С обичта си се вричам -
да съм част от мечта,
затова се заричам
да живея с деня.
Сутринта се ръкувам
с остаряла вина,
но по пладне купувам -
без цена - радостта.
И отново, зад залеза
ме очаква нощта,
извървя тя началото
на житейска съдба.
- Но е славно понякога! -
смее се пролетта.
- Да!
Дано да дочакаме
лятото, есента....
© Виолета Томова Все права защищены