4 мар. 2016 г., 18:55

Очакване

825 0 1

 

 

                            Очакване

 

                   Вечерта си обричам

                   на прочетен роман.

                   Някого да обичам,

                   за какво ли - не знам.

                   С обичта си се вричам -

                  да съм част от мечта,

                  затова се заричам

                  да живея с деня.

                 Сутринта се ръкувам

                 с остаряла вина,

                 но по пладне купувам -

                 без цена - радостта.

                 И отново, зад залеза

                  ме очаква нощта,

                  извървя тя началото

                 на житейска съдба.

                 - Но е славно понякога! -

                смее се пролетта.

                       - Да!

                Дано да дочакаме

                лятото, есента....

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...