Очакване

                   Вечерта си обричам

                   на прочетен роман.

                   Някого да обичам,

                   за какво ли - не знам.

                   С обичта си се вричам -

                  да съм част от мечта,

                  затова се заричам

                  да живея с деня.

                 Сутринта се ръкувам

                 с остаряла вина,

                 но по пладне купувам -

                 без цена - радостта.

                 И отново, зад залеза

                  ме очаква нощта,

                  извървя тя началото

                 на житейска съдба.

                 - Но е славно понякога! -

                смее се пролетта.

                       - Да!

                Дано да дочакаме

                лятото, есента....