Неканена в съня ми идваш ти.
Неканена, но винаги желана!
С дъха си галиш моите очи,
и бавно сваляш своята премяна.
Докосваш устните ми, след това
ръцете ти ме галят дълго в мрака.
Затворник съм. Затворът е нощта
Сърцето ми да го отключиш чака!
Целувай ме! Люби ме до зори!
Танцувай в страст и огън под звездите!
И нека огънят ме изгори!
Не ме жали! Не вярвай на сълзите!
Защото тази болка не боли.
Защото тази болка е отрова!
„Уж сладка е, а винаги горчи
щом тръгнеш си! Ще дойдеш ли отново?
Ще чакам всяка нощ да дойдеш ти
за да ме изпепелиш във мрака!
Ела! Ела където и да си!
Тук винаги едно сърце ще чака!
© Георги Иванов Все права защищены