Кiara (Киара)
182 300
20 янв. 2007 г., 00:30

ОЧАКВАНЕ 

  Поэзия
598 0 6

Не чакаш сега,

но си чакал,

тъгата,

да обгърне

душата ти,

трепереща за

неизживяното.

Онова

останало след тебе

сред тихи стъпки

на луната.

Не си я викал

ала тя дойде

 и ти прегракна

от молби,

 и завещания,

че пясъчен часовник е надеждата

-обърнеш ли го

 всичко почва от начало.

 

....

Страните ти

са сухи

-едни и същи сълзи

не се плачат два пъти.

Към времето

гледаш,

а то мълчи,

жалейка поставило

на снимката ,

на онази която все чакаш.

Един миг остана

 като канара по пътя,

 чернее и помни,

а забравата-скъпо предателство,

днешно време трудно се пие

и мъчно се проси.


Страха,

той леко чука.

Винаги свит,

някак блед,

унизено измънква,

 уморен

от безразличие,

а при теб му е хубаво,

както гарата

за бездомника вечер,

уютна.

И за болката не си питал

Тя сама те намери

Една сутрин

безвъзвратно изгуби ....себе си.

Но откри

-бутилка,писмо и оръжие,

 отсреща на стола

чаша вдига

-Примирението.

Не си чакал и самотата,

но вече знаеш,

че веднъж дойде ли

трудно си тръгва.

 

Не вярваш,

защото все още помниш,

макар да си прах

твърде рано поръсил пътеката.

Не очакваш....

Само любовта се чака

и само тя след толкова чакане

тръгва си първа,

а на теб ти остава

да пиеш до дъно,

и с глас

дрезгав и прям,

отсичаш

-“Наздраве

и нека предател да бъда завинаги”!

 

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??