ОЧАКВАНЕ
Не чакаш сега,
но си чакал,
тъгата,
да обгърне
душата ти,
трепереща за
неизживяното.
Онова
останало след тебе
сред тихи стъпки
на луната.
Не си я викал
ала тя дойде
и ти прегракна
от молби,
и завещания,
че пясъчен часовник е надеждата
-обърнеш ли го
всичко почва от начало.
....
Страните ти
са сухи
-едни и същи сълзи
не се плачат два пъти.
Към времето
гледаш,
а то мълчи,
жалейка поставило
на снимката ,
на онази която все чакаш.
Един миг остана
като канара по пътя,
чернее и помни,
а забравата-скъпо предателство,
днешно време трудно се пие
и мъчно се проси.
Страха,
той леко чука.
Винаги свит,
някак блед,
унизено измънква,
уморен
от безразличие,
а при теб му е хубаво,
както гарата
за бездомника вечер,
уютна.
И за болката не си питал
Тя сама те намери
Една сутрин
безвъзвратно изгуби ....себе си.
Но откри
-бутилка,писмо и оръжие,
отсреща на стола
чаша вдига
-Примирението.
Не си чакал и самотата,
но вече знаеш,
че веднъж дойде ли
трудно си тръгва.
Не вярваш,
защото все още помниш,
макар да си прах
твърде рано поръсил пътеката.
Не очакваш....
Само любовта се чака
и само тя след толкова чакане
тръгва си първа,
а на теб ти остава
да пиеш до дъно,
и с глас
дрезгав и прям,
отсичаш
-“Наздраве
и нека предател да бъда завинаги”!
© Киара All rights reserved.
