27 авг. 2006 г., 14:08

Очакване

793 0 7

Ти ще дойдеш с първия лъч от сребро,
обграден от сияние бяло
и одежда тъкана от лунно платно,
ще се плъзга по твоето тяло.

Ти ще дойдеш на пръсти - ефирен и лек,
с плавни стъпки ще стигнеш до мене
и с едничката сила на погледа мек
ще проникнеш в сърцето ранено.

И ще дойдеш обгърнат от ярки лъчи,
ще разпръснеш за миг тъмнината,
красотата на твоите нежни очи
ще достигне безмълвно душата.

Знам, ще дойдеш с първия лъч от сребро
ще пристъпиш на пръсти в съня ми,
ще обикна в теб всичко - и зло и добро
и ще бъдеш част от света ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...