Aug 27, 2006, 2:08 PM

Очакване

  Poetry
787 0 7

Ти ще дойдеш с първия лъч от сребро,
обграден от сияние бяло
и одежда тъкана от лунно платно,
ще се плъзга по твоето тяло.

Ти ще дойдеш на пръсти - ефирен и лек,
с плавни стъпки ще стигнеш до мене
и с едничката сила на погледа мек
ще проникнеш в сърцето ранено.

И ще дойдеш обгърнат от ярки лъчи,
ще разпръснеш за миг тъмнината,
красотата на твоите нежни очи
ще достигне безмълвно душата.

Знам, ще дойдеш с първия лъч от сребро
ще пристъпиш на пръсти в съня ми,
ще обикна в теб всичко - и зло и добро
и ще бъдеш част от света ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...