1 нояб. 2007 г., 08:56

Очакване

1.1K 0 17





В тъмнината топла, тръпнеща от обич,
до утрото една мечта горя...
Ти дойде. Насън. До мене тихо сложи
предчувствие за нова самота.

И радостта на първото очакване
изчезна, плаха, сви се в паметта...
Надежда в бяло долетя от някога
и с нея тръгнах пак към любовта.







Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, Яна, благодаря ти!
    Но този стих написах в студентските си години...
    леле, колко остаряааах, ужас
  • Много хубав стих, а аз чак сега го прочитам?!
  • поздравления,красиво е,носи любовта винаги във сарцето сиусмихвай се и бъди силна пред разочарованието
  • Благодаря ви, приятели ! Благодаря ви много, за това, че сте с мен и ми подарявате разбиране и съпричастност ! Оценките - те всъщност са за вас! Те показват, че сте достигнали до мен, до моята същност, че сте ми дали разбиране и подкрепа, че имам вашата обич ! Благодаря ви от сърце !!!
  • браво много е добро с уважение

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...