20 февр. 2008 г., 11:04

Очаквано съзвучие...

801 0 14
 

Едно докосване, по-нежно от дихание.

И поглед, който тегли в дълбините.

Където има радост и страдание.

Където рай и ад в едно се вплитат.

 

Едно сънувано и чакано видение.

Привличане до пълно съвършенство.

Едно разтърсващо, красиво вдъхновение.

Една безплътност, вплетена във сенки...

 

Една любов, гореща, като лава.

Пречистващо до дъното съзвучие.

Обреченост за полет към безкрая...

Вибрации от вечността излъчени.

 

Едно докосване, по-нежно от дихание.

Жадуван полет, излетял от мрака.

Преливащо в безкрая отстояние...

Аз знам... че някъде ме чакаш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....