Очи
Светлината в очите дали
само моите мисли сънува?
Или бягащи, тъжните дни,
разрушава и после отплува?
Неусетно след онзи завой
до очите ти спрях и приседнах
на перона - опушен покой -
си помислих за гара последна...
После в тях се промуши реката
и понесе мечтите ми. Блясък!
И от вик на ранена сълза
се събудих. Изгаряше пясъкът...
Стана тихо и светло. Очи -
като кораб раздраха небето.
Твоя лик върху мойто сърце
нарисува звезда във морето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Савова Все права защищены
Поздрав!