10.06.2009 г., 22:09 ч.

Очи 

  Поезия » Любовна
605 0 2

Светлината в очите дали
само моите мисли сънува?
Или бягащи, тъжните дни,
разрушава и после отплува?

Неусетно след онзи завой
до очите ти спрях и приседнах
на перона - опушен покой -
си помислих за гара последна...

После в тях се промуши реката
и понесе мечтите ми. Блясък!
И от вик на ранена сълза
се събудих. Изгаряше пясъкът...

Стана тихо и светло. Очи -
като кораб раздраха небето.
Твоя лик върху мойто сърце
нарисува звезда във морето...

© Теодора Савова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??