Очи

Elda (Лора)
34 522

2 июн. 2019 г., 08:57

Поэзия » Любовная

1368 2 2

Със стъкълца във тях от огледало.

Мълчи

Сърцето ми и май е спряло.

В световете на изгубени слепци тъй дълго се оглеждах

Обичах. И раздавах.

И за ръката ги повеждах..

През страшни омагьосани гори -

Безстрашно!

През тайните им страхове дори

До Края и обратно.

Поискаха ми плът и хляб

И сол, и мед.

И гледаха ме слепите очи

И правеха ми замъци от лед.

И съд горещ - "На клада!"

Нали на мен така ми се полага.

Но никъде не срещнах аз очи, които виждат мен!

На чужди грозни светове останали са в плен.

Изпълваха ме старите им страхове

Потръпна сивото небе

И нощ погълна светлия ми ден.

Преродиха грозния си свят

И болките от старо минало

Помитаха ме пак и пак,

И пак!

И обеднели във сълзи заспивахме.

Очи на болните души в душата ми се взират,

за да се лекуват.

Очи - видели грехове, ме виждат грешна

И в реката с мъртвите души отплуват.

А аз оставам като фар

Да осветявам пак морето, в което ще се влеят.

Оставам

И раздавам тъжния си дар -

От мен докрай да ослепеят!