Очи
Очи
Със стъкълца във тях от огледало.
Мълчи
Сърцето ми и май е спряло.
В световете на изгубени слепци тъй дълго се оглеждах
Обичах. И раздавах.
И за ръката ги повеждах..
През страшни омагьосани гори -
Безстрашно!
През тайните им страхове дори
До Края и обратно.
Поискаха ми плът и хляб
И сол, и мед.
И гледаха ме слепите очи
И правеха ми замъци от лед.
И съд горещ - "На клада!"
Нали на мен така ми се полага.
Но никъде не срещнах аз очи, които виждат мен!
На чужди грозни светове останали са в плен.
Изпълваха ме старите им страхове
Потръпна сивото небе
И нощ погълна светлия ми ден.
Преродиха грозния си свят
И болките от старо минало
Помитаха ме пак и пак,
И пак!
И обеднели във сълзи заспивахме.
Очи на болните души в душата ми се взират,
за да се лекуват.
Очи - видели грехове, ме виждат грешна
И в реката с мъртвите души отплуват.
А аз оставам като фар
Да осветявам пак морето, в което ще се влеят.
Оставам
И раздавам тъжния си дар -
От мен докрай да ослепеят!
© Лора Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Довереница...
-
"Очи на болните души в душата ми се взират,
за да се лекуват.
Очи - видели грехове, ме виждат грешна"
На другите очите... Огледало,
в което образа ти оценяват.
И в него няма как да бъдеш цяла,
че чужди мерки все те разкрояват...
Усетих... Харесах... Допадна ми...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
