Elda (Лора)
34 522
2 jun 2019, 8:57

Очи 

  Poesía » De amor
1367 2 2

Очи

 

Със стъкълца във тях от огледало.

Мълчи

Сърцето ми и май е спряло.

 

В световете на изгубени слепци тъй дълго се оглеждах

Обичах. И раздавах.

И за ръката ги повеждах..

 

През страшни омагьосани гори -

Безстрашно!

През тайните им страхове дори

До Края и обратно.

 

Поискаха ми плът и хляб

И сол, и мед.

И гледаха ме слепите очи

И правеха ми замъци от лед.

 

И съд горещ - "На клада!"

Нали на мен така ми се полага.

 

Но никъде не срещнах аз очи, които виждат мен!

На чужди грозни светове останали са в плен.

 

Изпълваха ме старите им страхове

Потръпна сивото небе

И  нощ погълна светлия ми ден.

 

Преродиха грозния си свят

И болките от старо минало

Помитаха ме пак и пак,

И пак!

И обеднели във сълзи заспивахме.

 

Очи на болните души в душата ми се взират,

за да се лекуват.

Очи - видели грехове, ме виждат грешна

И в реката с мъртвите души отплуват.

 

А аз оставам като фар

Да осветявам пак морето, в което ще се влеят.

Оставам

И раздавам тъжния си дар -

От мен докрай да ослепеят!

 

 

 

© Лора Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Довереница...
  • "Очи на болните души в душата ми се взират,

    за да се лекуват.

    Очи - видели грехове, ме виждат грешна"

    На другите очите... Огледало,
    в което образа ти оценяват.
    И в него няма как да бъдеш цяла,
    че чужди мерки все те разкрояват...

    Усетих... Харесах... Допадна ми...
Propuestas
: ??:??