"Очи, които не виждаш, се забравят!"
Кой измислил е това?!
Някой не познаващ любовта? - Обичал е предмет.
Но затворя ли очите си, давя се в тях.
Две кафеви черни дупки отново ме изпълват с топлина.
С допира до теб от ток по тялото крещя,
но това е сладка болка. Това е любовта.

Обичам те!
Аз искам да ти кажа - както никой до сега.
Да те целуна страстно,
да те притисна към мен в нощта.
Искам в скута ти глава да сложа - щом ми домъчнее.
Празници и делници да изживеем в едно.
Миговете радостни, щастливи, с теб да споделя.
Изгреви и залези вековни да надживеем от сега.
Искам да пребъдем в едно...

Ето! Пак съм сам в нощта.
От цигарата си дръпвам,
чашата до мен крещи: "От мен отпий."
Толтеките в книгата разкриват тайната на любовта.
Обичали ли са нявга както мен така?!
Мъдростта им изповядвах, както никой досега.
Какъв бе резултатът? - Не зная и сега, но на верандата отмарям...

кучето скимти в моите крака...

Една жена е болна,
заразена с любов - говори без тъга за болестта (СПИН).
Всичките животи аз и давам да я заменя, любовта да изживея... СЕГА.
Пък дори да се откажа от дълголетието в самота - с хората около мен.