8 дек. 2011 г., 14:07
Очи за двама
На Недка и Цоньо Цоневи
Тя ласкаво го води под ръка
и той върви уверено до нея.
Минават по градинската алея
и дълго се разхождат из града.
За всяко нещо му разказва тя
и той през нейните очи го вижда.
О, колко много зрящи им завиждат
на дружбата им и на обичта!
А идва ли насреща им познат,
тя отдалече го предупреждава.
Поспира той, ръката си подава
сърдечно, сякаш среща роден брат...
Край тях минават "виждащи" слепци,
незнаещи приятелство голямо...
Поклон, жена, за вярното ти рамо,
което търпеливо го крепи!
© Славка Любенова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много трогателен стих! Любовта и съпружеската преданост са достойни за възпяване!
-
" Край тях минават виждащи слепци..."
Поздравявам те, за хубавия стих! -
Добре написан текст.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Прекланям се пред силата на героите на твоята творба!