Очи за двама
На Недка и Цоньо Цоневи
Тя ласкаво го води под ръка
и той върви уверено до нея.
Минават по градинската алея
и дълго се разхождат из града.
За всяко нещо му разказва тя
и той през нейните очи го вижда.
О, колко много зрящи им завиждат
на дружбата им и на обичта!
А идва ли насреща им познат,
тя отдалече го предупреждава.
Поспира той, ръката си подава
сърдечно, сякаш среща роден брат...
Край тях минават "виждащи" слепци,
незнаещи приятелство голямо...
Поклон, жена, за вярното ти рамо,
което търпеливо го крепи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
