slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
Dec 8, 2011, 2:07 PM

Очи за двама

  Poetry » Other
865 0 4

 

На Недка и Цоньо Цоневи

Тя ласкаво го води под ръка

и той върви уверено до нея.

Минават по градинската алея

и дълго се разхождат из града.

За всяко нещо му разказва тя

и той през нейните очи го вижда.

О, колко много зрящи им завиждат

на дружбата им и на обичта!

А идва ли насреща им познат,

тя отдалече го предупреждава.

Поспира той, ръката си подава

сърдечно, сякаш среща роден брат...

Край тях минават "виждащи" слепци,

незнаещи приятелство голямо...

Поклон, жена, за вярното ти рамо,

което търпеливо го крепи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0