slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
Dec 8, 2011, 2:07 PM

Очи за двама

  Poetry » Other
862 0 4

 

На Недка и Цоньо Цоневи

Тя ласкаво го води под ръка

и той върви уверено до нея.

Минават по градинската алея

и дълго се разхождат из града.

За всяко нещо му разказва тя

и той през нейните очи го вижда.

О, колко много зрящи им завиждат

на дружбата им и на обичта!

А идва ли насреща им познат,

тя отдалече го предупреждава.

Поспира той, ръката си подава

сърдечно, сякаш среща роден брат...

Край тях минават "виждащи" слепци,

незнаещи приятелство голямо...

Поклон, жена, за вярното ти рамо,

което търпеливо го крепи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0