Dec 8, 2011, 2:07 PM

Очи за двама

  Poetry » Other
855 0 4

 

На Недка и Цоньо Цоневи

Тя ласкаво го води под ръка

и той върви уверено до нея.

Минават по градинската алея

и дълго се разхождат из града.

За всяко нещо му разказва тя

и той през нейните очи го вижда.

О, колко много зрящи им завиждат

на дружбата им и на обичта!

А идва ли насреща им познат,

тя отдалече го предупреждава.

Поспира той, ръката си подава

сърдечно, сякаш среща роден брат...

Край тях минават "виждащи" слепци,

незнаещи приятелство голямо...

Поклон, жена, за вярното ти рамо,

което търпеливо го крепи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...