Жената с отлепена ретина
видя за кратко утрото.
А после
мракът
беше с цвят
на кървав шоколад.
По пръстите,
дебели от отоците,
изтръпнали,
в сетивен глад
протяга се треперещо
куражът.
Остава музиката.
Болка, преродена в песен.
И стъпки,
дето в спуканото тъпанче пищят.
© Павлина Гатева Все права защищены