22 мая 2010 г., 10:18

Очи за себе си

1.5K 0 19

Очи за себе си

 

 

Не съм ясновидец. Ни пророк преуспял.

Не можах по водата да тръгна.

А когато се пробвах, бе пълен провал.

Като камък във блато потъвах.

 

Аз не станах известен като бизнесмен.

На Атлас нямах силата страшна.

Но опитвах. Парите - страняха от мен.

Двата края ги връзвах глупашки.

 

Не изпъкнах в живота си с много акъл.

Все се срещаше някой по-умен.

В сравнение с него какво бих могъл,     

освен... да му четкам костюма.                      .

 

Да премина оттатък въобще не посмях.

Всяка мутра си има сурата.

От куршумите гадни не ме беше страх,

а от пустата правна палата.

 

Не мислете, че нищо не става от мен.

От бездарие взе да ми писва.

Взех в юмрук химикалка един божи ден

и така, без да искам... прописах.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сигурно писането вече е станало смисъл на живота ти! Чудесно стихотворение! Поздравявам те,Алекс!
  • Дарбата е излязла наяве!!!
    И ни облива с прекрасната си светлина!
  • Шапка да свалим на мастилото, което си изписал, Поете!
  • И добре си направил, че си прописал! Страхотно стихотворение!
  • Чудесно пишеш. (Досега съм прочел пет-шест.)

    Чакай, с какво да те поздравя... Сетих се! Вчера го гледах, само да видя къде беше... аха.

    Има един архитект, казва се Белчо Дончев, който пише в твойта тоналност. И е съвсем в контекста, или почти съвсем:

    Когато на някой
    нищо не му е в ред,
    той или пропива,
    или става поет...
    А аз,
    извинете,
    се справям и с двете...



    http://bel-art.hit.bg/

    Сигурно ще ти хареса.

    Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...