Очи за залез
1.1K
0
25
Над Витоша слънцето пада,
топли сенки в земята се стапят,
голи, клоните дебнат в засада,
с бодливи усмивки кестени капят.
Бавно в здрача Витоша слиза.
Залезът гасне, прегърнат от мрак,
леко се пъха под твоята риза
отънялата есен - нахален хлапак.
Идва плахо с последния заник,
с дълга рокля от светлина...
тихо сяда, до своя избраник -
посребрена от есен жена.
Красив ли е залезът? Питам...
„Ти си красива. С тия лъчи,
слънцето нощем полита...
цяло влязло във твойте очи!”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
