Очите ми, очите ти

11 сент. 2011 г., 21:26

Поэзия » Любовная

966 0 2

ОЧИТЕ МИ, ОЧИТЕ ТИ…

Очите ми са черни почернели

от мъката в душата ми,

изгарящите рани от отвъдното

пронизват сетивата ми.

Обзема ме терзание за вечното

разтърсващо страдание на грешното.

В сърцето ми бушуват страшни бури

и урагани на безсмъртие.

Страстта с горещи длани

поема моето безсилие сред мъртвите.

Какъв живот, какво страдание,

борба за всеки ден, за всеки миг сияние.

Очите ми в очите ти се вглеждат

и търсят в красотата - обаяние

и с сетни сили ме отвеждат

към звездното, безсмъртното сияние…

Очите ми с очите ти се срещат -

това любов ли бе или призвание…?

От вечното, безсмъртното страдание.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2011-09-12T13:46:58+03:00

някак мистично и загадъчно...
грабна ме този стих...
Деница, сърдечно..
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-09-12T13:25:08+03:00

Харесах! На последния въпрос, само ти знаеш отговора.