11.09.2011 г., 21:26 ч.

Очите ми, очите ти 

  Поезия » Любовна
968 0 2

ОЧИТЕ МИ, ОЧИТЕ ТИ…

                                    

Очите ми са черни почернели

от мъката в душата ми,

изгарящите рани от отвъдното

пронизват сетивата ми.

 

Обзема ме терзание за вечното

разтърсващо страдание на грешното.

В сърцето ми бушуват страшни бури

и урагани на безсмъртие.

 

Страстта с горещи длани

поема моето безсилие сред мъртвите.

 

Какъв живот, какво страдание,

борба за всеки ден, за всеки миг сияние.

 

Очите ми в очите ти се вглеждат

и търсят в красотата - обаяние

и с сетни сили ме отвеждат

към звездното, безсмъртното сияние…

 

Очите ми с очите ти се срещат -

това любов ли бе или призвание…?

От вечното, безсмъртното страдание.

 

© Деница Пенкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??