Очите ми,прозорци заковани
Очите ми, прозорци заковани,
от нежен повей трепват мило,
от крясъци застиват... лудо.
Пробляснал лъч сред облаци
в зениците допускат, любуват се
на цветове от млечни светлини.
Багрите са много чувствени,
дали защото са последни!?
Бих могла с ръка от упор
да сложа край и новото начало...
Но времето и вложеното в него
не ми принадлежи, дори зад тези
четири стени от измислени закони.
Очите, дори през огнени пролуки,
намират извори дълбоки, чисти!
Във този рай, диша свободата...
във многоцветието бяло на душата!
от нежен повей трепват мило,
от крясъци застиват... лудо.
Пробляснал лъч сред облаци
в зениците допускат, любуват се
на цветове от млечни светлини.
Багрите са много чувствени,
дали защото са последни!?
Бих могла с ръка от упор
да сложа край и новото начало...
Но времето и вложеното в него
не ми принадлежи, дори зад тези
четири стени от измислени закони.
Очите, дори през огнени пролуки,
намират извори дълбоки, чисти!
Във този рай, диша свободата...
във многоцветието бяло на душата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
