Sep 13, 2006, 4:14 PM

Очите ми,прозорци заковани 

  Poetry
642 0 11
Очите ми, прозорци заковани,
от нежен повей трепват мило,
от крясъци застиват... лудо.
Пробляснал лъч сред облаци
в зениците допускат, любуват се
на цветове от млечни светлини.
Багрите са много чувствени,
дали защото са последни!?
Бих могла с ръка от упор
да сложа край и новото начало...
Но времето и вложеното в него
не ми принадлежи, дори зад тези
четири стени от измислени закони.
Очите, дори през огнени пролуки,
намират извори дълбоки, чисти!
Във този рай, диша свободата...
във многоцветието бяло на душата!

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??