Очите ми се пълнят с мрак
Аз бях там - под дъжда,
и чувствах се отново сама...
Силна бях - като гръм,
не можех да остана така...
Когато идвам, всичко виждам!
И зная, че не можеш без мен...
Когато тръгвам, всичко взимам!
И чувстваш болка ти всеки ден...
Не мога да търпя - усещам я така -
болката изпива ме безкрай...
Когато съм сама,
се мъча да заспя
и знам, че тук за мен няма Рай...
Искаше ми се в очите ти да видя
чиста обич, тъжна истина...
Защо душата ми превърна се в пустиня -
изпепелена и наранена???
Сърцето си не мога да презирам,
само е и вечно мъка чувства...
И когато кажа ти да си заминеш -
направи го - нима не ме разбираш???
Преуморена от тъмата в живота,
самичка тичам, за помощ викам...
Когато трябва да обичам - аз не мога...
Изпепели ме! Нима не заслужавам???
Не заслужавам дори да бъда спасена...
Кога сгреших? Къде отидох?
Дали да бягам от живота отегчена?
Защо ме връщаш? Не го ли чувстваш?
... Очите ми се пълнят с мрак...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивона Иванова Все права защищены
