Очите на България...
В безпаметни нощи след дълго безвездие
проблясват на страшното, черно небе
звезди: ненаситени с мъст и възмездие-
на слепите войни очите са те!..
Очите на България!..
В тях дълги години зелена жаравата
на злачни полета с магичния цвят
искряла е с пъстри цветчета, в моравата
пред родния дом- и за погледа сляп!..
А синият огън във тях е мечтание
(на всичко далечно такъв е цветът!..):
небе и море, и простор, и желание
по всеки изчезващ във синьото път...
Искрите кафяви във тях са от топлите
угари с дъх на земя и на хляб,
когато с милувка гальовна разчорли те
на нежният есенник повеят слаб...
Кръвясали често са те, че със кръвнина
е плащал народа по тая земя-
една ли във кръв бе заляна престолнина,
една ли се черна хоругва развя!..
И тръгвали в бран тука вечно войниците
(бащи не познавали свойте чеда!..)-
беззвездие страшно и само зениците
кометно оставяли в мрака следа...
Жените забраждали кърпите, черните,
децата невръстни ковяли стрели
и призори тръгвали в стъпките, верните-
когато бащите в нощта не дошли...
Вървели пред тях, да показват посоките
(платили това със жестока цена!)
и влизали в боя отново Безоките,
и страшен бил техният вик: Светлина!..
А нощем когато далечно проблясва и
пак мълнии кървави мрежи плетат-
очите избодени, светли и ласкави
тревожни над нас и красиви блестят...
Очите на България!
Знам истина винаги ражда легендите:
„Очите избодени Вятърът скрил
и станало чудо- отново прогледнали
безоките войни на цар Самуил!...”
...Цветя ли увяхнат със злоба прегазени
от враг (нека трижди да бъде проклет!..)
искрите зелени, в очите запазени,
в цветя ще разцъфнат вълшебни навред...
Безоките войни с легендите, старите
ще бродят отново по тия земи,
когато небето, димът от пожарите
закрие със тежки и душни мъгли...
В кафявите угари хвърлено семето
кълни и ще никне във идните дни
и то ще дочака да дойде пак Времето
та Вятър в класили жита да шуми...
...Живота е вечно едно повторение
и ето в очите на мойте деца
аз виждам в лъчите на светло прозрение
по-умни от своята възраст слънца...
Във тях преродени, очите изтръгнати
по заповед зла на убиец проклет
са живи и днес, ще са живи и в бъдните
дни слънчеви, дето ни чакат напред...
...А в страшния строй залюлян от безоките
аз искам да бъда водач едноок,
за да мога с него да меря жестоките-
и сам безпощадно жесток!..
д-р Коста Качев
© Коста Качев Все права защищены
Дълбока!