Очите на България...

       Очите на България...

В безпаметни нощи след дълго безвездие

проблясват на страшното, черно небе

звезди: ненаситени с мъст и възмездие-

на слепите войни очите са те!..

Очите на България!..

В тях дълги години зелена жаравата

на злачни полета с магичния цвят

искряла е с пъстри цветчета, в моравата

пред родния дом- и за погледа сляп!..

А синият огън във тях е мечтание

(на всичко далечно такъв е цветът!..):

небе и море, и простор, и желание

по всеки изчезващ във синьото път...

Искрите кафяви във тях са от топлите

угари с дъх на земя и на хляб,

когато с милувка гальовна разчорли те

на нежният есенник повеят слаб...

Кръвясали често са те, че със кръвнина

е плащал народа по тая земя-

една ли във кръв бе заляна престолнина,

една ли се черна хоругва развя!..

И тръгвали в бран тука вечно войниците

(бащи не познавали свойте чеда!..)-

беззвездие страшно и само зениците

кометно оставяли в мрака следа...

Жените забраждали кърпите, черните,

децата невръстни ковяли стрели

и призори тръгвали в стъпките, верните-

когато бащите в нощта не дошли...

Вървели пред тях,  да показват посоките

(платили това със жестока цена!)

и влизали в боя отново Безоките,

и страшен бил техният вик: Светлина!..

А нощем когато далечно проблясва и

пак мълнии кървави мрежи плетат-

очите избодени, светли и ласкави

тревожни над нас и красиви блестят...

Очите на България!

Знам истина винаги ражда легендите:

„Очите избодени Вятърът скрил

и станало чудо- отново прогледнали

безоките войни на цар Самуил!...”

...Цветя ли увяхнат със злоба прегазени

от враг (нека трижди да бъде проклет!..)

искрите зелени, в очите запазени,

в цветя ще разцъфнат вълшебни навред...

Безоките войни с легендите, старите

ще бродят отново по тия земи,

когато небето, димът от пожарите

закрие със тежки и душни мъгли...

В кафявите угари хвърлено семето

кълни и ще никне във идните дни

и то ще дочака да дойде пак Времето

та Вятър в класили жита да шуми...

...Живота е вечно едно повторение

и ето в очите на мойте деца

аз виждам в лъчите на светло прозрение

по-умни от своята възраст слънца...

Във тях преродени, очите изтръгнати

по заповед зла на убиец проклет

са живи и днес, ще са живи и в бъдните

дни слънчеви, дето ни чакат напред...

...А в страшния строй залюлян от безоките

аз искам да бъда водач едноок,

за да мога с него да меря жестоките-

и сам безпощадно жесток!..

д-р Коста Качев