Очите на София
Оглеждам се на София в очите –
замислени, обърнати към мен!...
Тя сякаш иска нещо да ме пита,
но бързо свежда поглед уморен!
И в погледа ù стапят се звездите!
А нейната неонова душа
лети върху крилата на Орлите
сред писъка на шумни возила!
Посреща ме пак София – красива,
все тъй грижовна, както е била!
Но ти във този миг си най-щастлива...
защото се завръщам у дома!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
</a>
