Оглеждам се на София в очите –
замислени, обърнати към мен!...
Тя сякаш иска нещо да ме пита,
но бързо свежда поглед уморен!
И в погледа ù стапят се звездите!
А нейната неонова душа
лети върху крилата на Орлите
сред писъка на шумни возила!
Посреща ме пак София – красива,
все тъй грижовна, както е била!
Но ти във този миг си най-щастлива...
защото се завръщам у дома!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
</a>