Очи с отблясъка на ножа,
събрали в тях болката на всички плачещи лица,
не могат за миг дори да се притворят,
уморени иска им се да заплачат,
но сили дори за това вече не им остават!

    С ангелско лице
демонът сменил е пак лика си страшен...
топлина сякаш иска да раздава,
с красота неземна се откроява!

    Заслепен...
не виждаш агонията зад нежната фасада,
не чувстваш как те обладава
с невинност, скромно те ограбва!

   Но очите всичко в себе си пазят,
всяка неволя отразяват...
Ако можеш, дори за миг,
погледа си с тях да сраснеш,
болката пареща не ще изтраеш!

   Душата разядена,
окаяна в пламъците адски,
бавно се разлага, моли за пощада!


                    ... РЪКА КЪМ ТЕБ ПРОТЯГА!