Очите ти
Очите ти
Любов ни събра, какво ни дели?
Без чувства безсолни са дните,
отчаяно търсим тогава следи,
не в думи, а само, само в очите.
Обичам ли, виждам, те питат,
казват, очите не лъжат,
сякаш плаха птица прелита -
ту са засмени, ту тъжни.
В блясъка им живота ликува,
признавам, с тях ме плени,
от суета с мен не флиртуват,
отвръщам щастлив и раним.
Казват, ако си безсърдечен,
любовта губи своята сила,
както буря в тътен далечен,
в тях стихийност си скрила.
Дори накрай света да отида,
обратният път знам ще е лек,
на човека толкова стига...
очи, които да гледат за теб.
© Запрян Колев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
красив вълнуващ стих, с чуден финал.. поздравления,
Зап, радвам се да те видя отново... -
Чудесен финал! Наминавай по-честичко, Зап
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Таня...иска ми се, но трябва да съм с муза.
Маги
Андромаха,благодаря!-.-. Хектор