Очите ти
Очите ти
Любов ни събра, какво ни дели?
Без чувства безсолни са дните,
отчаяно търсим тогава следи,
не в думи, а само, само в очите.
Обичам ли, виждам, те питат,
казват, очите не лъжат,
сякаш плаха птица прелита -
ту са засмени, ту тъжни.
В блясъка им живота ликува,
признавам, с тях ме плени,
от суета с мен не флиртуват,
отвръщам щастлив и раним.
Казват, ако си безсърдечен,
любовта губи своята сила,
както буря в тътен далечен,
в тях стихийност си скрила.
Дори накрай света да отида,
обратният път знам ще е лек,
на човека толкова стига...
очи, които да гледат за теб.
© Запрян Колев All rights reserved.
