9 июн. 2015 г., 20:22

Ода за Драгойново

706 0 0

ОДА ЗА ДРАГОЙНОВО

В Драгойново, друже,
инак не може,
а, като през май, в пролетта!...
Тук дните се нижат,
и нямаме грижа...
Покрит ни е пътя с цветя!

Тук всяка девойка,
що в селото хойка,
с очите си ще те плени...
От туй ти не губиш!
Готви си да любиш!
Драгойновец, братко, стани!

Тук всяка неделя,
по Божа повеля,
танцуваме с песни и нямаме страх...
Тук с анекдоти
превземаме коти,
и всички умират от смях!

О, всички студенти, 
учащи и „менти“,
изстискват до край младостта...
С вечерни забави,
ний тука се славим,
и служим за пример в света!...

Какво ни остава,
да носим слава?!
С мечтите си да полетим...
За кеф на душата,
си пълним устата,
и вместо огън, разхвърляме дим!...

На футболни теми
пък пишем поеми,
с които света ще смутим...
Извиват ни шии
всички комшии,
но ние от срам не горим!

Избрахме си лека,
житейска пътека,
не ставай наивник и луд...
Щом можеш да хойкаш,
със мили девойки,
защо ще се мъчиш, със труд!..

И тук общо взето,
е село проклето,
потънало цялото в кал...
И майка му стара,
тук лапаш попара,
докато останеш без хал!

Седиме на сянка,
и цицаме нянка,
не знам до кога ще стоим...
Живей си народе,
сред тая природа!
С бащите... дано издържим!
03.08.1950г. Драгойново/ по Христо Смирненски/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...