Тук всяка девойка,
що в селото хойка,
с очите си ще те плени...
От туй ти не губиш!
Готви си да любиш!
Драгойновец, братко, стани!

Тук всяка неделя,
по Божа повеля,
танцуваме с песни и нямаме страх...
Тук с анекдоти
превземаме коти,
и всички умират от смях!

О, всички студенти, 
учащи и „менти“,
изстискват до край младостта...
С вечерни забави,
ний тука се славим,
и служим за пример в света!...

Какво ни остава,
да носим слава?!
С мечтите си да полетим...
За кеф на душата,
си пълним устата,
и вместо огън, разхвърляме дим!...

На футболни теми
пък пишем поеми,
с които света ще смутим...
Извиват ни шии
всички комшии,
но ние от срам не горим!

Избрахме си лека,
житейска пътека,
не ставай наивник и луд...
Щом можеш да хойкаш,
със мили девойки,
защо ще се мъчиш, със труд!..

И тук общо взето,
е село проклето,
потънало цялото в кал...
И майка му стара,
тук лапаш попара,
докато останеш без хал!

Седиме на сянка,
и цицаме нянка,
не знам до кога ще стоим...
Живей си народе,
сред тая природа!
С бащите... дано издържим!
03.08.1950г. Драгойново/ по Христо Смирненски/