Ода за душа

Слънце. Горещо лято. Пек.
Изпотени тела, които се блъскат в мръсния автобус.
Всички мрънкат. Всички се потят.
И какво ти идва да направиш след това?!
Да си вземеш душ...
Тежък ден. Работа. Много прах.
Крясъци. Скандали. Грях.
Какво правиш след като се прибереш?!
Измиваш си ръцете, а след това ядеш
и релаксираш под топлия душ.
Омазана си цялата в бои и руж,
прибираш се от шумно заведение,
дрехите миришат на цигари, алкохол.
Едвам си се сдържал да не си идеш чисто гол.
Желание в душата ти се навърта само - едно.
Да се прибереш.
Просто да се измиеш.
Да се отървеш
от нечистотиите по кожата полепнали.
От прахта и миризмите залепнали.
Които правят кожата ти черна,
та да изглеждаш все по-модерна.
С летен тен си все едно,
че замирисала си точно на г**но.
А сутрин, щом събудиш се с усмивка
под душа, във ваната е твоята почивка,
където мислите за предстоящия ден те заливат,
докато топлата вода по тялото ти се излива.
И без да се замисляш, без да искаш дори,
ти истината за топлата вода откри,
когато като малък крана на водата завъртя
и шурна от чешмата горещата вода.
От този ден толкова четвъртит,
няма нищо по-любимо от това,
да се изкъпеш, да станеш чист
като утринна роса.