Познавах аз един заварчик бледен.
Невежеството не му беше цел.
Ала притиснат от заварките поредни
в безумието стана доста смел.
Не му и пукаше, че всеки ще го жали.
Нали от дъжд се мокър не бои.
След толкоз много зачестили фалове
по-вярна гвардията му стои.
Навярно бе мечтал да пироманства,
та доживя щастлив и звезден миг.
След дългото мъчително пиянство
на клада (в стих) качи и Коперник.
Пишман поет, за щастие, намери
самотна дама, веща в правопис.
Тя текстовете му с ръка размери.
В замяна го направи алпинист.
Доземи ти се кланям аз, Поете,
и в рамка сложих светлия ти лик.
Надявам се сега ще го познаете,
че никът му пак окончава с "ник".
Бел. на автора. Всички съвпадения с лица, факти и събития
са чиста случайност. Текстът е художествена измислица.
© Младен Мисана Все права защищены