6.08.2015 г., 9:48  

Ода за един заварчик

1.4K 0 0

 

Познавах аз един заварчик бледен.
Невежеството не му беше цел.
Ала притиснат от заварките поредни
в безумието стана доста смел.

Не му и пукаше, че всеки ще го жали.
Нали от дъжд се мокър не бои.
След толкоз много зачестили фалове
по-вярна гвардията му стои. 

Навярно бе мечтал да пироманства,
та доживя  щастлив и звезден миг.
След дългото мъчително пиянство
на клада (в стих) качи и Коперник.

Пишман поет, за щастие, намери
самотна дама, веща в правопис.
Тя текстовете му с ръка размери.
В замяна го направи алпинист.

Доземи ти се кланям аз, Поете,
и в рамка сложих светлия ти лик.
Надявам се сега ще го познаете,
че никът му пак окончава с "ник".


Бел. на автора. Всички съвпадения с лица, факти и събития
са чиста случайност. Текстът е художествена измислица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...