26 нояб. 2007 г., 19:32

Ода за живота

1.5K 0 18

Еднакви преживявания с думи различни,

едни и същи случки, но привидно не еднакви,

въртят колелото на живота на всеки от нас.

Сиви и банални, апатия ни обхваща често...

 

И ние продължаваме нататък, към бъдещето светло...

И се стремим да бъдем себе си до края...

И гледаме да не съжаляваме за нищо...

И молим се Бог да ни запази, неповторими...

 

Това не е ли ода за живота,

която се повтаря поколения наред?

Това не е ли реалностаа ни - до болка позната

и на нас, и на нашите предци... с леки изменения понякога?!

 

Хубави и лоши моменти колекционираме в нашите сърца.

Мозъкът ни помни всичко, макар понякога и да забравя...

Така и така животът продължава,

нека поне всички искрено да  се обичаме...

26.11.2007 година

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...