Nov 26, 2007, 7:32 PM

Ода за живота

1.5K 0 18

Еднакви преживявания с думи различни,

едни и същи случки, но привидно не еднакви,

въртят колелото на живота на всеки от нас.

Сиви и банални, апатия ни обхваща често...

 

И ние продължаваме нататък, към бъдещето светло...

И се стремим да бъдем себе си до края...

И гледаме да не съжаляваме за нищо...

И молим се Бог да ни запази, неповторими...

 

Това не е ли ода за живота,

която се повтаря поколения наред?

Това не е ли реалностаа ни - до болка позната

и на нас, и на нашите предци... с леки изменения понякога?!

 

Хубави и лоши моменти колекционираме в нашите сърца.

Мозъкът ни помни всичко, макар понякога и да забравя...

Така и така животът продължава,

нека поне всички искрено да  се обичаме...

26.11.2007 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...