26.11.2007 г., 19:32

Ода за живота

1.6K 0 18

Еднакви преживявания с думи различни,

едни и същи случки, но привидно не еднакви,

въртят колелото на живота на всеки от нас.

Сиви и банални, апатия ни обхваща често...

 

И ние продължаваме нататък, към бъдещето светло...

И се стремим да бъдем себе си до края...

И гледаме да не съжаляваме за нищо...

И молим се Бог да ни запази, неповторими...

 

Това не е ли ода за живота,

която се повтаря поколения наред?

Това не е ли реалностаа ни - до болка позната

и на нас, и на нашите предци... с леки изменения понякога?!

 

Хубави и лоши моменти колекционираме в нашите сърца.

Мозъкът ни помни всичко, макар понякога и да забравя...

Така и така животът продължава,

нека поне всички искрено да  се обичаме...

26.11.2007 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...