Ода за обичта
О, обич дивна, светъл лъч във мрака,
сияеш нежно в храма на вечността.
Сърца преплиташ в тихата си ласка,
пулсиращи на времето в страстта.
В очите твои, чисти като утро,
запалват се безсмъртни светлини.
Безмълвен вик си, в бурята най - люта,
в смирението песен на вълни.
Ни лед, ни нощ, ни вихрени години
ще сринат свода твой небесносин.
Ти - пламък свят, що никога не гине,
венец сияен върху златен бриз.
О, обич, царствен стих на битието,
ти вечно ще живееш сред света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
