Ода за обичта
О, обич дивна, светъл лъч във мрака,
сияеш нежно в храма на вечността.
Сърца преплиташ в тихата си ласка,
пулсиращи на времето в страстта.
В очите твои, чисти като утро,
запалват се безсмъртни светлини.
Безмълвен вик си, в бурята най - люта,
в смирението песен на вълни.
Ни лед, ни нощ, ни вихрени години
ще сринат свода твой небесносин.
Ти - пламък свят, що никога не гине,
венец сияен върху златен бриз.
О, обич, царствен стих на битието,
ти вечно ще живееш сред света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
