16 янв. 2015 г., 21:43

„Ода” за съвременния мъж

1K 0 1

 

Мъжът вече е от друга закваска

Работи здраво да си плаща колата маска

Сигурно вече проклина тоя ден

Дето като мъж е бил роден

 

Загледан в огледалото с новата дръзка

Току-що купена розова блузка

„- Огледалце, огледалце я ми изпей.

Аз мъж ли съм, огледалце, или съм… гей?„

 

Веждите с чупка в средата – разкош.

Погледа – кифленски, лош.

И това дето е между единия и другия крак

С какво е заслужил, че е прокълнат?

 

Ах, колко малко остана за една жена

Да тръгне с пушка на лов за храна.

Да харчи парите си със ум

Да има и на него за солариум.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...