Одежди от цветя...
смъртта
прииждаше
внезапно
градейки кули
в отраженията
на водите
и всяка ласка
тлееше
безизразно
по пясъка
изронен
от скалите…
и всеки сън
бе крачка
към сърцето
на хиляди
избрулени
пера
защото птиците
рисуваха
в небето
единствено
одежди
от цветя…
и винаги
когато
се завръщах
по стъпките
на онемяла
есен
и винаги
когато
те откривах
по струните
на недопята
песен...
отново
се зараждах
всред звездите
рисувах
в утрото
деня
а споменът
занитих
зад очите
за да запомнят
пътя…
към дома...
... bir rüya olmalı gördüğüm...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
